НИН БИН

Провинция Нин Бин ни посрещна тихо и величествено, сякаш природата тук говори по-дълбоко. Още с първите гледки разбрахме защо я наричат „Заливът Халонг на сушата“ – варовиковите карстови скали се издигат рязко от оризовите полета, а реките се вият между тях като нарисувани.

От Ханой до тук, разстоянието е около 100 км. В ранният следобед прекарахме 2 часа на лодки в ландшафтният комплекс Транг Ан, част от световното наследство на ЮНЕСКО. По време на разходката с лодка всичко се случваше бавно – водата, движенията, мислите ни. Тотален релакс. Преминавахме покрай стръмни скали, няколко пещери, през тишина, прекъсвана само от шума на греблата. Изглеждаше почти нереално – място, в което природата и историята са се слели естествено. Времето беше разкошно за активности на открито. Температурата беше 23 градуса и имаше облаци, които ни пазеха от слънцето.

Нин Бин не е шумен и не бърза. Той те кани да спреш, да погледаш, да си поемеш дъх. За мен това беше едно от онези места, които не се „разглеждат“, а се усещат – спокойно, дълбоко и истински.

Още нещо, което силно ме впечатли, беше начинът, по който лодкарите управляват лодките си – с краката. Седнали назад, с весла, хванати между стъпалата им, те гребат плавно и уверено, сякаш това е най-естественото нещо на света. Движенията им са спокойни и ритмични, почти медитативни, и допълват усещането, че тук всичко следва собствен, по-бавен ритъм. Това дребно, но толкова характерно умение прави преживяването още по-автентично и незабравимо. Някои от лодкарите бяха боси, други с чорапи, трети с обувки или джапанки.

Лодката преминава през поредица от естествени пещери – ниски, тъмни и прохладни, където за момент оставаш само със звука на водата и приглушеното ехо от веслата. Излизането от всяка пещера е като ново начало – светлина, зеленина и още един различен пейзаж, който те кара да забавиш дъха си.

За финал на деня се отправихме към Ханг Муа, и по-точно Драконовия хълм. Това е една от най-известните гледки в областта. Преди да започнем изкачването минахме през голямо езеро с водни лилии. Има направени дървени пътеки, по които човек може да се разходи.

ДРАКОНОВИЯ ХЪЛМ

Изкачването е 500 стъпала, но стръмният преход си заслужава усилието. Наградата от върха е разкошна панорама към долината Там Кок. Гледка, простираща се към хоризонта и към реката, която се вие ​​лениво сред оризища и варовикови скали. А от другата страна, къщите на близките села.

Бяхме тук за залеза, но залез не видяхме. Облаците бяха повече от колкото слънчевите лъчи.